Според СЗО хомеопатията е един от трите най-разпространени алтернативни методи за терапия в света. Създадена като цялостна емпирична лечебна система от немския лекар д-р Самуел Ханеман, тя обобщава човешкия опит, натрупан през хилядолетията.

Името хомеопатия идва от гръцки (homeoe – подобен, patho – заболяване, страдание, усещане) и означава, че конкретни страдания или усещания могат да бъдат отстранени със средство, което предизвиква подобни симптоми у здрав човек. За първи път д-р Ханеман споделя с научната общност своята теория през далечната 1796 г.

Основният закон на хомеопатията е „Similia similibus curentur”, което означава „подобното да се лекува с подобно“. Това е един от двата основни принципа, въз основа на които се градят лечебните системи от времето на Хипократ – лечение с подобното и лечение с противоположното.

Ханеман посвещава целия си живот  на разработването на тази холистична емпирична лечебна система, поставяйки нейната философска и практическа база върху „разумни и ясно разбираеми принципи“ и в помощ на страдащото човечество.

Сред принципите на хомеопатията могат да се отбележат:

• Минималната доза на използваното хомеопатично лекарство, което е многократно разредено и потенцирано, така че след потенция 12С няма нито една молекула от изходната субстанция и то практически представлява неутрален носител (вода, спирт, млечна захар), който носи енергийна информация за изходната субстанция.
• Подходящото хомеопатично лекарство се определя след продължително интервю, за да се разбере цялостната съвкупност от симптоми и особености на човека, вкл. неговите хранителни предпочитания, занимания, емоционални състояния и др.
• Търси се единственото, най-подходящо за даденото състояние хомеопатично лекарство, което в максимална степен може да предизвиква същата съвкупност от симптоми при здрав човек, каквато се наблюдава при страдащия.
• Въз основа на реакцията на всеки отделен организъм след прием на хомеопатично лекарство може да се съди за посоката на развитие на случая. Например, подобряване има, когато симптомите се преместват от по-важни към по-маловажни органи и системи, а влошаване, ако проблемите се преместват отвън навътре, от по-леки симптоми към по-дълбоко засягане на организма.
• Хомеопатията разчита на естествената лечебна природна сила, която оживотворява всеки жив организъм и поддържа автоматично неговото функциониране, като подобното хомеопатично лекарство се явява минималният стимул, който събужда процесите на самовъзстановяване.

Хомеопатията има противоречиво развитие и променлива популярност през годините. Огромно приложение и разпространение през 19-ти век има в Англия, САЩ, Индия и др., където доказва своята ефективност и предимства, особено при лечение на епидемиите от холера, тиф и други заболявания. Добре подбрани хомеопатични лекарства според симптомите на епидемията намаляват смъртността от няколко до над 10 пъти в сравнение със смъртността при използването на конвенционалната медицинска система за момента (линк - за повече информация виж книгата с графики, статията на Цвети) . В началото на 20-ти век, особено след т.нар. доклад на Флекснер в САЩ през 1910 г., хомеопатията губи своите позиции в световен мащаб поради повсеместното навлизане на механизираната и технологизирана медицина.

През 70-80-те години на 20-ти век хомеопатията отново набира популярност като алтернатива на конвенционалната медицина, тъй като последната въпреки огромните си постижения в инвазивната диагностика, хирургията и животоспасяващите състояния се проваля системно при лечението на хроничните болести и засилващата се антибиотична резистентност.

Въпреки че напоследък се обявява за псевдонаука и е подложена на осмиване, подигравки, забрана в някои страни или ограничаване на практикуването й само до лекарското съсловие, всъщност хомеопатията е едно коренно различно от конвенционалната медицина емпирично познание, което е твърде последователно и систематично и може да бъде обяснено в светлината на най-новите постижения на квантовата физика. Това е и единствената лечебна система, която в своята философска основа има логично обяснение за хроничните болести и за начините, по които здравето се уврежда или подобрява.

Вероятно хомеопатията се е появила преждевременно, вероятно тази „медицина на бъдещето“, наречена така през 1826 г. от един от най-великите си последователи – д-р Константин Херинг, трябва да премине своя трънлив път, за да оцелее. Въпреки своята доказана безопасност и ефективност в продължение на над 200 г. вероятно хомеопатията е твърде мек и нежен метод за възстановяване на здравето на фона на агресивните, но бързи методи, на съвременната медицина. Вероятно тя – съвременната медицина – е в съответствие с агресивното и ориентирано към материални притежания общество.

И ако поспрем за миг, ако се вгледаме в себе си и се замислим за смисъла на болестта и за смисъла на нашето човешко съществуване, може би ще се намери и мястото на хомеопатичната „капчица любов“, носеща надежда за безбройните страдащи хора!